Постинг
31.05.2013 19:29 -
В онези мигове бях гола...
Автор: booom
Категория: Изкуство
Прочетен: 2070 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2013 23:45
Прочетен: 2070 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 31.05.2013 23:45
Имаше хора,които те докосваха отвътре.Отвъд теб и отвъд тях самите.Странно е.Нямаше значение цветът на очите,походката,името или това дали се познавате от една,две или десет години...Нямаше значение къде ще се срещнете-на улицата,в метрото,в кварталното кафене или в книжарницата.Нищо.
Имаше нещо друго в тези срещи,обаче.Чувство.Чувство,което не можеше да бъде определено,защото не беше ""хванато"".Липсваше му диагноза.Сякаш се бе появило ей така и не искаше да те напусне.Преследвахте се подобно на домино и все не се достигахте.
Имах щастието да познавам такъв човек.Жив по всякакъв начин.В емоциите си,в усмивките си,в излъчването си.Виждах го и знаех,че мога да бъда пред него всякаква и всичките ми лица ще бъдат мои.Знаех,че сваля маските ми без да се усетя,а после дълго ме гледа.В онези мигове бях гола.Не,копчетата на ризата си ми стояха както обикновенно,дънките и те.Бях гола отвътре.Абсурдно е,нали ?!
Не бе най-добрият ми приятел,нито човекът,предизвикващ пърхащи пеперуди навсякъде.И аз не знам кой беше вече.Може би просто познат или стар съученик.Не ! Познатите не те караха да чувстваш.Те не разсъбличаха емоциите ти и не те караха да се разплакваш пред тях с най-искрените си сълзи,защото усещаш липса.Нямаше как той да е просто познат.Беше друг тип.От онези хора,които те пленяваха за дълго.
Все още търся причината,търся мястото им вътре,но не го откривам.Като стара кутия от сладки в скрина.Като стара пощенска марка в албум на колекционер.Като ценен спомен и като копнеж.Копнеж,да искаш да бъдеш с тях без значение формата на отношенията ви.Просто искаш те да бъдат до теб.По възможност - винаги !
Имаше нещо друго в тези срещи,обаче.Чувство.Чувство,което не можеше да бъде определено,защото не беше ""хванато"".Липсваше му диагноза.Сякаш се бе появило ей така и не искаше да те напусне.Преследвахте се подобно на домино и все не се достигахте.
Имах щастието да познавам такъв човек.Жив по всякакъв начин.В емоциите си,в усмивките си,в излъчването си.Виждах го и знаех,че мога да бъда пред него всякаква и всичките ми лица ще бъдат мои.Знаех,че сваля маските ми без да се усетя,а после дълго ме гледа.В онези мигове бях гола.Не,копчетата на ризата си ми стояха както обикновенно,дънките и те.Бях гола отвътре.Абсурдно е,нали ?!
Не бе най-добрият ми приятел,нито човекът,предизвикващ пърхащи пеперуди навсякъде.И аз не знам кой беше вече.Може би просто познат или стар съученик.Не ! Познатите не те караха да чувстваш.Те не разсъбличаха емоциите ти и не те караха да се разплакваш пред тях с най-искрените си сълзи,защото усещаш липса.Нямаше как той да е просто познат.Беше друг тип.От онези хора,които те пленяваха за дълго.
Все още търся причината,търся мястото им вътре,но не го откривам.Като стара кутия от сладки в скрина.Като стара пощенска марка в албум на колекционер.Като ценен спомен и като копнеж.Копнеж,да искаш да бъдеш с тях без значение формата на отношенията ви.Просто искаш те да бъдат до теб.По възможност - винаги !
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99