Постинг
20.10.2009 23:55 -
Ден 8 Румъния от Дева до Крайова
Автор: thrillean
Категория: Хоби
Прочетен: 6546 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.10.2009 01:10
Прочетен: 6546 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 21.10.2009 01:10
След като се наспахме и подготвихме превозните средства, беше време да напуснем Унгария. Мако е на приблизително 15 км. от румънската граница, но за този ден ни се очертаваха общо около 400, та за това към 8:30 бяхме готови да се изнесем.
Все пак не можахме да пропуснем унгарският Хот - Дог. Поне за да знаем никога вече да не си го поръчваме:)
По пътя към границата направихме няколко снимки за сбогом на някакво селце по пътя.
И ето ни на унгарско- румънската граница. От наблюдения установих, че за румънците Унгария е нещо като за нас - Гърция - удобно място да отскочиш за събота и неделя. Но допълнителният бонус, който уцелихме беше, че датата беше 01.08. и стотици унгарци, от своя страна, се бяха запътили с колите си към румънското и, разбира се, нашето черноморие. Това беше един от поводите да съм ужасно щастлива, че избрахме заобиколен път през Карпатите.
Влязохме в Румъния и гледката се промени.
Вярно, не се промени с много - отново църквите и старите крепости, макар и по - занемарени, отколкото в Унгария, но започнаха и да се появяват по- малко поддържаните пътища, а тук - таме стърчеше по някой паметник- ей така, колкото да напомня за миналото. Без графити.
Облаците над Карпатите ни постреснаха. Докато изминем 10-ина километра, времето от слънчево се превърна във влажно и мъгливо.
А ето това е румънският "Петрохан" - прохода "Петрошани", намиращ се на един от по - малко популярните маршрути по Е-79, точно на средата между Дева и Таргу Джуй. Завиждам даже и на румънците. Нашият Петрохан е второто най - перфектно OffRoad трасе след магистралата за Враца. Тук заварихме шестлентов път , пешеходна пътека на средата на прохода, табели и много добре запазен манастир. Православен.
Не знам откъде идва традицията на румънските "писани манастири", но те са изрисувани отвън, а не отвътре. Не знам за вас, но за мен това прави религията малко по- привлекателна. Не че нашите манастири не са красиви, напротив даже :)
И така, след кратка образователна разходка из двора на манастира си събрахме парцалките преди да ни е заплющял дъжда. За съжаление не успяхме да го изпреварим с много и , на слизане от Карпатите дрехите бяха започнали да залепват по нас - не от силен дъжд, а от влагата, която росеше от мъглата, предшестваща дъжда.
Този път бяхме избрали маршрут през местности, в които градовете са основно индустриални, а архитектурата доста клонеше към соц-а, но това првеше повече впечатление чак от другата страна на Карпатите. Изобщо, в северната част на Румъния архитектурата клони повече към западната, но когато минеш на юг, към България,всичко се променя.
Все пак се добрахме завидно сухи до Крайова. Оттук ни предстоеше пътят до ферибота Бекет - Оряхово утре.
Все пак не можахме да пропуснем унгарският Хот - Дог. Поне за да знаем никога вече да не си го поръчваме:)
По пътя към границата направихме няколко снимки за сбогом на някакво селце по пътя.
И ето ни на унгарско- румънската граница. От наблюдения установих, че за румънците Унгария е нещо като за нас - Гърция - удобно място да отскочиш за събота и неделя. Но допълнителният бонус, който уцелихме беше, че датата беше 01.08. и стотици унгарци, от своя страна, се бяха запътили с колите си към румънското и, разбира се, нашето черноморие. Това беше един от поводите да съм ужасно щастлива, че избрахме заобиколен път през Карпатите.
Влязохме в Румъния и гледката се промени.
Вярно, не се промени с много - отново църквите и старите крепости, макар и по - занемарени, отколкото в Унгария, но започнаха и да се появяват по- малко поддържаните пътища, а тук - таме стърчеше по някой паметник- ей така, колкото да напомня за миналото. Без графити.
Облаците над Карпатите ни постреснаха. Докато изминем 10-ина километра, времето от слънчево се превърна във влажно и мъгливо.
А ето това е румънският "Петрохан" - прохода "Петрошани", намиращ се на един от по - малко популярните маршрути по Е-79, точно на средата между Дева и Таргу Джуй. Завиждам даже и на румънците. Нашият Петрохан е второто най - перфектно OffRoad трасе след магистралата за Враца. Тук заварихме шестлентов път , пешеходна пътека на средата на прохода, табели и много добре запазен манастир. Православен.
Не знам откъде идва традицията на румънските "писани манастири", но те са изрисувани отвън, а не отвътре. Не знам за вас, но за мен това прави религията малко по- привлекателна. Не че нашите манастири не са красиви, напротив даже :)
И така, след кратка образователна разходка из двора на манастира си събрахме парцалките преди да ни е заплющял дъжда. За съжаление не успяхме да го изпреварим с много и , на слизане от Карпатите дрехите бяха започнали да залепват по нас - не от силен дъжд, а от влагата, която росеше от мъглата, предшестваща дъжда.
Този път бяхме избрали маршрут през местности, в които градовете са основно индустриални, а архитектурата доста клонеше към соц-а, но това првеше повече впечатление чак от другата страна на Карпатите. Изобщо, в северната част на Румъния архитектурата клони повече към западната, но когато минеш на юг, към България,всичко се променя.
Все пак се добрахме завидно сухи до Крайова. Оттук ни предстоеше пътят до ферибота Бекет - Оряхово утре.
Следващ постинг
Предишен постинг