Последен ден в Гьор. Не ми се тръгваше, но за съжаление приятното изкарване беше ограничено само в рамките на платеният годишен отпуск. бяхме решили да останем още един ден, но в крайна сметка решихме че, както казва Шекспир - "Ако веднъж извършено, със туй се свърши, добре ще е да се извърши бърже..." Затова на 31.07. се отрегистрирахме от мотела и се насочихме по заобиколният път към границата с Румъния.

Успях все пак да щракна Гьор за последно.














А и доволните физиономии на мъжете, за контраст с моята :) Явно само аз не бях доволна от заминаването.


И така - отправихме се към езерото Балатон



За пореден път ще ви кажа, че пътят ме привлича, а когато съм извън България - още повече. Много съм обикаляла нашата мила Родина - пеша и на колела, но навсякъде извън нея ми е по- приятно. Нека не звуча "АНТИ" каквото и да е, но това е факт - когато пътуваш, вниманието към детайла  ти прави впечатление. А при нас това липсва.


Отивайки към Балатон минахме покрай тази крепост - за съжаление прекалено отдалеч, за да разберем каква и откога е, но пък гледката от пътя към замъка беще чудесна.





Доколкото забелязах, горе на крепостта имаше туристи - явно съботно- неделните малко пътувания са популярни навсякъде.







Тази антиреклама на пушенето видяхме на един билборд в средата на нищото. Въпреки, че съм "пушач" отвреме- навреме, прави впечатление.




И така, пристигнахме на Балатон около обяд.

Ето малко снимки на щастливото местно население:)













Както и на не по-малко щастливите туристи









Не пропуснах да поснимам и градините, прилежно наредени около брега. На мен, като типичен българин, ми направиха впечатление няколко неща. Първо - около Балатон хотели няма. Също така няма къщички на "плажа", басейни около езерото и баби, стоящи край пътя с табели в ръце "Давам квартири" в унгарски вариант. Освен това, след първоначалмия шок отбелязах и пълната липса на цигани, крещящи на странни езици " ЦАРЕВЕЙШЪН,  МОЛИИИИИМ!" и "АЙСКРЕМИТЕ". Горките унгарци...

За сметка на това от хотелите наоколо, най - близкият от който е на 6 км., на определено време тръгва влак, който спира на 50 м. от входа на плажа, има работещи чешми и истински тоалетни (Не пластмасови, а солидни и то начесто)










Тази църква се намира точно срещу входа на един от плажовете на Балатон, точно до огромен къмпинг, на който сигурно имаше поне 500 - 600 каравани. Хората се грижат за религията:) от тук продължихме пътя си към Мако, където планирахме да нощуваме.


Поне не бяхме единствените двуколесни ентусиасти на пътя, за разлика от Румъния










И така, след 80-ина километра, ето ни в тираджийският мотел на Мако - градче на 13 км. от границата с Румъния. Поради липсата на друго място за спане, накрая попаднахме в AUTOS PANZIO. Честно казано бях малко разочарована като чух "мотел за шофьори", но този път останах излъгана. Срещу 60 евро (общо за тримата) получихме двустаен апартамент с баня, прилична тераска, на която си заформихме "соаре" с 14,5 градусова водка с абсент и  добра вечеря (без маринования карфиол, който имаше вкус на крем-карамел).

















Вярно, че когато се прибрахме от вечерята, имахме още един съквартирант, но какво пък. Той не заемаше много място.

Пообиколили сте ;)) Поздрави :)

Поздрави за постинга!