Постинг
16.10.2009 23:26 -
Ден 7 - Дългият път към дома - Езерото Балатон и град Мако
Последен ден в Гьор. Не ми се тръгваше, но за съжаление приятното изкарване беше ограничено само в рамките на платеният годишен отпуск. бяхме решили да останем още един ден, но в крайна сметка решихме че, както казва Шекспир - "Ако веднъж извършено, със туй се свърши, добре ще е да се извърши бърже..." Затова на 31.07. се отрегистрирахме от мотела и се насочихме по заобиколният път към границата с Румъния.
Успях все пак да щракна Гьор за последно.
А и доволните физиономии на мъжете, за контраст с моята :) Явно само аз не бях доволна от заминаването.
И така - отправихме се към езерото Балатон
За пореден път ще ви кажа, че пътят ме привлича, а когато съм извън България - още повече. Много съм обикаляла нашата мила Родина - пеша и на колела, но навсякъде извън нея ми е по- приятно. Нека не звуча "АНТИ" каквото и да е, но това е факт - когато пътуваш, вниманието към детайла ти прави впечатление. А при нас това липсва.
Отивайки към Балатон минахме покрай тази крепост - за съжаление прекалено отдалеч, за да разберем каква и откога е, но пък гледката от пътя към замъка беще чудесна.
Доколкото забелязах, горе на крепостта имаше туристи - явно съботно- неделните малко пътувания са популярни навсякъде.
Тази антиреклама на пушенето видяхме на един билборд в средата на нищото. Въпреки, че съм "пушач" отвреме- навреме, прави впечатление.
И така, пристигнахме на Балатон около обяд.
Ето малко снимки на щастливото местно население:)
Както и на не по-малко щастливите туристи
Не пропуснах да поснимам и градините, прилежно наредени около брега. На мен, като типичен българин, ми направиха впечатление няколко неща. Първо - около Балатон хотели няма. Също така няма къщички на "плажа", басейни около езерото и баби, стоящи край пътя с табели в ръце "Давам квартири" в унгарски вариант. Освен това, след първоначалмия шок отбелязах и пълната липса на цигани, крещящи на странни езици " ЦАРЕВЕЙШЪН, МОЛИИИИИМ!" и "АЙСКРЕМИТЕ". Горките унгарци...
За сметка на това от хотелите наоколо, най - близкият от който е на 6 км., на определено време тръгва влак, който спира на 50 м. от входа на плажа, има работещи чешми и истински тоалетни (Не пластмасови, а солидни и то начесто)
Тази църква се намира точно срещу входа на един от плажовете на Балатон, точно до огромен къмпинг, на който сигурно имаше поне 500 - 600 каравани. Хората се грижат за религията:) от тук продължихме пътя си към Мако, където планирахме да нощуваме.
Поне не бяхме единствените двуколесни ентусиасти на пътя, за разлика от Румъния
И така, след 80-ина километра, ето ни в тираджийският мотел на Мако - градче на 13 км. от границата с Румъния. Поради липсата на друго място за спане, накрая попаднахме в AUTOS PANZIO. Честно казано бях малко разочарована като чух "мотел за шофьори", но този път останах излъгана. Срещу 60 евро (общо за тримата) получихме двустаен апартамент с баня, прилична тераска, на която си заформихме "соаре" с 14,5 градусова водка с абсент и добра вечеря (без маринования карфиол, който имаше вкус на крем-карамел).
Вярно, че когато се прибрахме от вечерята, имахме още един съквартирант, но какво пък. Той не заемаше много място.
Успях все пак да щракна Гьор за последно.
А и доволните физиономии на мъжете, за контраст с моята :) Явно само аз не бях доволна от заминаването.
И така - отправихме се към езерото Балатон
За пореден път ще ви кажа, че пътят ме привлича, а когато съм извън България - още повече. Много съм обикаляла нашата мила Родина - пеша и на колела, но навсякъде извън нея ми е по- приятно. Нека не звуча "АНТИ" каквото и да е, но това е факт - когато пътуваш, вниманието към детайла ти прави впечатление. А при нас това липсва.
Отивайки към Балатон минахме покрай тази крепост - за съжаление прекалено отдалеч, за да разберем каква и откога е, но пък гледката от пътя към замъка беще чудесна.
Доколкото забелязах, горе на крепостта имаше туристи - явно съботно- неделните малко пътувания са популярни навсякъде.
Тази антиреклама на пушенето видяхме на един билборд в средата на нищото. Въпреки, че съм "пушач" отвреме- навреме, прави впечатление.
И така, пристигнахме на Балатон около обяд.
Ето малко снимки на щастливото местно население:)
Както и на не по-малко щастливите туристи
Не пропуснах да поснимам и градините, прилежно наредени около брега. На мен, като типичен българин, ми направиха впечатление няколко неща. Първо - около Балатон хотели няма. Също така няма къщички на "плажа", басейни около езерото и баби, стоящи край пътя с табели в ръце "Давам квартири" в унгарски вариант. Освен това, след първоначалмия шок отбелязах и пълната липса на цигани, крещящи на странни езици " ЦАРЕВЕЙШЪН, МОЛИИИИИМ!" и "АЙСКРЕМИТЕ". Горките унгарци...
За сметка на това от хотелите наоколо, най - близкият от който е на 6 км., на определено време тръгва влак, който спира на 50 м. от входа на плажа, има работещи чешми и истински тоалетни (Не пластмасови, а солидни и то начесто)
Тази църква се намира точно срещу входа на един от плажовете на Балатон, точно до огромен къмпинг, на който сигурно имаше поне 500 - 600 каравани. Хората се грижат за религията:) от тук продължихме пътя си към Мако, където планирахме да нощуваме.
Поне не бяхме единствените двуколесни ентусиасти на пътя, за разлика от Румъния
И така, след 80-ина километра, ето ни в тираджийският мотел на Мако - градче на 13 км. от границата с Румъния. Поради липсата на друго място за спане, накрая попаднахме в AUTOS PANZIO. Честно казано бях малко разочарована като чух "мотел за шофьори", но този път останах излъгана. Срещу 60 евро (общо за тримата) получихме двустаен апартамент с баня, прилична тераска, на която си заформихме "соаре" с 14,5 градусова водка с абсент и добра вечеря (без маринования карфиол, който имаше вкус на крем-карамел).
Вярно, че когато се прибрахме от вечерята, имахме още един съквартирант, но какво пък. Той не заемаше много място.
Окована душевност,свободни роби!
Симптоми на стрес при децата
Най-разтърсващото от новия брой на "...
Симптоми на стрес при децата
Най-разтърсващото от новия брой на "...