Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2009 18:37 - Ден 2 - Унгария - Сегед
Автор: thrillean Категория: Хоби   
Прочетен: 8751 Коментари: 5 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Честно казано, не ми се говори за Унгария. Никак. Защото ми става тъжно, че изобщо отидох до там. Ако не бях отишла, нямаше да знам колко е красиво и нямаше да съжалявам, че сега имам само снимки и спомени...

Влизаме в Унгария в ранния следобяд, след като сме пропътували около 300км. през Румъния. На границата чакахме около 3 минути, докато митничаря доуде до нас. Погледна ни документите, каза да не сваляме каските и ни  пусна да продължим. Повече ме потресе това, че друг митничар ни спря, попита откъде сме и, когато му казахме, ни пожела „Довиждане” на чист български.

image

Тръгваме от границата, за да изминем последните 89 км. до Сегед. Разглеждам всичко наоколо- като куфар на мотора друга работа нямам. Първи впечатления от Унгария – абе не са хора тия хора – можеш ли да направиш 60 километра алея за велосипеди покрай главния път? У нас, както всички знаем, велосипедистите са или хора, на които им е омръзнал живота или, в повечето случаи – пушечно месо за тези с автомобилите, камионите даже – тракторите, ако успеят да ги настигнат. А тук – карат си хората спокойно, даже те поздравяват. Не трябва така... И колите път на моторите правят – видят ли те в огледалата, моментално се изнасят в дясно, за да минеш, усмихват се, радват ти се... Това беше най – спокойното ми пътуване на мотор през целия ми живот.

Пристигнахме в Сегед около 5 часа, виещи от глад. Настанихме се в пансиончето и решихме преди да се разходим, да потърсим място, където да хапнем.  За самия пансион мога да кажа, че даже и кученцето на собствениците беше безкрайно симпатично – малка топка козина от всички (буквално) породи, която не спираше да се увърта около нас и да ни се радва. Собственика ни почерпи студена бира и кола, разпита ни на разваления си английски как е минало пътуването и дали сме много изморени, желаем ли каквото и да (мъжа ми поиска инструменти, за да си оправи ауспуха на мотора и веднага му бяха предоставени) и след това ни упъти към най – близкия ресторант.


image


image

 

image

image

image



Попаднахме в местната пицария – “Casanova Vendeglo” – изключително приятно ресторантче с персонал от двама човека – сервитьора и готвача. И двамата говореха английси. Всички в Унгария говорят английски. Който говори малко английски, задължително говори добър немски. На нас тримата езиците от Угро – Финската езикова група са ни изключително слаби, но нямаше човек, с когото да не се разберем.


image

Разбира се, трябваше да пробваме местната бира. Токайското вино оставихме за Гьор, където щахме да сме за по – дълго време – не е хубаво да караш пил, нали знаете.

image

image

image

За унгарската кухня мога да кажа,че е странна. Всичко е сладко. Салатата, която си поръчах беше направена, имам чувството, с пасатор и беше сладка. Но пък пицата беше нормална. Шницела също. Бирата им не е лоша, но и тя сладни. Забавно е, особено когато се опитваш да се нахраниш като човек след дълъг път.

image

image


След „сладката” вечеря се отправихме към центъра на града – „защо да не поразгледаме докато сме тук” – казахме си ние.

Само че никой не знаеше къде, по дяволите, е центъра.

Затова, верни на българизма, решихме, че всяка по- голяма улица води натам. Да, ама не! След половинчасова разходка по голямата улица, две момичета, които разхождаха кучетата си видяха заблудените ни физиономии и ни съжалиха. Обясниха ни накъде да тръгнем и след колко време ще стигнем. „Търсете моста” – казаха те! Лесно е да се каже, но в Сегед, както от опит установихме, има 8 моста над Тиса. Накрая намерихме правилния, разбира се. Но беше последния от всички, които намерихме!

Правилния мост - "Belvaroshi Hid"
image

image
Tiszla - Тиса
image

Това е центъра на Сегед.  Ако някога отидете там да знаете – до него се стига не по някой друг мост, а по “Belvaroshi Hid” Надявам се информацията да е полезна и да не се лутате като нас!

 

В самия център се намира тяхната катедрала, заедно със старата градска врата. Освен това в двора накатедралата, по стените на градския съвет има страхотни барелефи, които представят исторически картини – коронясването на първия унгарски крал, обезглавяването на някой, лобното мяст на някой друг...(както споменах, унгарския ми е ПРЕКРАСЕН!) 

Докато се мотаехме и разглеждахме изведнъж чухме звън. Оказа се, че сме късметлии, защото в 20:20 часа музикалният часовник на Сегед започна да звъни...


Това не знам какво е, но подозирам, че е местната опера или театър :)
image

image

image
Унгарската Пиета - разликата е, че се изобразява само с плащеницата, а не с тялото на Христос.
image

image

image

image
Коронясването на първия крал
image

image

image

Площада в центъра
image

Старите градски порти
image

image

Крипта
image

Музикалният Часовник
image


image

image

След като се насладихме и на тази гледка, поехме обратно към временната ни къща. Стъмваше се и запалиха светлините на града. Успях да направя тази снимка. Благодарна съм за нея!
image

image

И така -  това е Сегед. Утре отново сме на път.





Тагове:   Унгария,


Гласувай:
4
0



1. dorichela - Красоти, красоти.....
05.09.2009 18:48
Красоти, красоти.....
цитирай
2. thrillean - Dorichela,
05.09.2009 18:51
Ако имаш време и желание - догодина ще правим разходка до Полша. Заповядай с нас. Винаги ми е приятно, когато някой друг освен мен също се радва на местата, където съм или съм била. Поздрави :)
цитирай
3. dorichela - С най-голямо удоволствие, живот и ...
05.09.2009 20:13
С най-голямо удоволствие, живот и здраве!! :)
цитирай
4. beckslover - :)))
05.09.2009 23:07
Това(+)))))
цитирай
5. jesusbg - Вече
09.11.2009 20:47
ме разбираш защо съм си кръстил блога "Унгария" :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: thrillean
Категория: Хоби
Прочетен: 205050
Постинги: 24
Коментари: 160
Гласове: 1027
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930