Прочетен: 6027 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2009 22:53
След като разказах за вида на държавата, може би ще ви е трудно да повярвате, че Пакистан е модерна и отворена към света страна. Със сигурност и самите пакистанци не го вярват, в моментите, в които се замислят за това. Но хората там водят по-прост живот, разделен на класи, всяка от които се вълнува основно от собствените си проблеми.
Най-голяма и, по мои наблюдения, основна класа са военните – главно сикхи, чияти религия и светоглед са смесица между исляма и индуизма. Сикхизмът е петата по големина религия в света, а военните в Пакистан са на пряко подчинение не само на действащите си командири, но и на техните религиозни водачи.
Военните, заедно със семействата си живеят в общежития, ходят заедно на работа, а децата им ходят заедно на училище.
Жените в Пакистан не работят, с изключение на случаите, в които са овдовели или са единствените, които могат да издържат семейството. На жената е позволено да се разхожда и да излиза сама на улицата, но ако е съвсем сама, лицето й трябва да е изцяло покрито, като се виждат само очите й. Ако е със съпруга си или с друга жена се разрешава лицето да е открито, но косата трябва да е покрита при всички случаи. Местната носия е заимствана в голямата си част от индийските сарита, затова и се различава от тези в останалия ислямски свят – никой не налага на жените да ходят само и единствено в черно. Има също така и официални носии за мъжете и децата, но те не могат да се видят по улиците – използват се главно на сватби.
Пакистанските семейства са големи – под един покрив живеят между 10 и 20 човека. Къщите са огромни, но на един етаж, а само в богатите къщи може да има градина, а дори и там това е малко имагинерно понятие.
Местните хора посрещат гостите си в спалнята, на много малко места видях обособен хол, но явно това е техен начин да покажат колко близък чувстват госта си. Храната се сервира на пода, върху нещо като тънък дюшек, като всички сядат направо на него.
Основните храни са ориза, пилешкото и телешкото, картофите и местният, тънък като палачинка хляб „наан”,изпечен върху камък и пълнен със всевъзможни неща – от картофи и нахут до ситно смляно месо. Порциите обаче са огромни и всички много ми се чудеха колко малко ям – не мога да се справя с 1кг. ориз, напримерJ , може ли такова нещо! А ако не ядеш се обиждат – това значи, че не ти харесва – много кофти ситуация, особено ако стомаха ти е разстроен от лютата храна.
Семейните ценности са изключително силно застъпени и най-възрастния мъж в къщата е този, към когото всички се обръщат за съвет или с въпроси. Обикновено бащата и майката на съпруга в семейството живеят заедно с младото семейство и техните деца. Ако съпругата има неомъжена по-малка сестра, тя най – вероятно също ще живее със тях.
Повечето деца ходят на училище, а повечето училища са частни. Има и общински училища, а има и училища, поддържани от радикални ислямски групировки. Тук идва тъмната част от пакистанското ежедневие. Ислямските училища са тези, които предлагат най- изгодни условия- безплатни дрехи и учебници и храна за децата 3 пъти на ден. Там се учи от сутрин до вечер само и единствено Корана. Както ми каза един от домакините ми, ако си беден и имаш 5 момчета, ти ги изпращаш там, за да ги хранят и обличат. От тези 5, четири може да не се приобщят към крайната вяра, но поне едно ще стане терорист... Хората там не говорят много за тези неща, но е публична тайна, че парите за тези училища идват от Сирия, а религиозните им лидери се возят с охрана и знамена по улиците на Сиалкот...
Децата на средната класа и по- богатите хора посещават или обществени училища или частни такива. Момиченцата имат право на образование наравно с момченцата, а, както ми казаха, напоследък има вече и смесени класове.
Когато навършат 14 години, децата имат право да си изберат колеж. Английският език е изключително силно застъпен от началното училище до края на гимназията.
Момиченцата в Пакистан се забулват на възраст между 10 и 12 години, поне доколкото разбрах. Има някои неща, за които не бива да се пита...
Улиците в кварталите на Сиалкот са безумно мръсни, а основния поминък на местните хора – водните биволи – се разхождат свободно навсякъде. Оставаш с впечатлението, че противоречи на ценностната им система да изчистят каквото и да било, резултат на което пъ по улцата се валят пликчета, хартии, купища органични отпадъци, стари гуми, железа и каквото още си помислите. Но центъра винаги е идеално чист.
Повечето хора, които имат работа са заети в тежката промишленост и индустрията, а повечето работни места се намират в крайните квартали – там държавните служители не смеят да ходят на проверки, а и никой не води статистика на работещите и на времето, което изработват. Това, разбира се води и до своите проблеми, защото на собствениците на фабриките е изключително трудно да надзирават работниците си, които пък от своя страна винаги се възползват от отсъствието на шефа за да си починат малко. Не ги виня...
В световен мащаб Пакистан е най-големия износител на футболни топки, боксови ръкавици и круши, спортни принадлежности за повечето видове спортове, фризьорски, медицински и шивашки инструменти. Големи концерни като Пума, Адидас и Найк са изнесли почти цялото си производство там.
Другата уникална национална черта е, че абсолютно всички там закъсняват без абсолютно никакво предупреждение. Ако някога си уредите среща с пакистанец за точен час, дайте му поне 1-2 часа аванс. Не можах да си обясня защо, но в края на престоя ми имах чувството, че е въпрос на национална гордост да оставиш да те чакат поне един час.
Пакистан има древна история, но доста от историческите забележителности са били разрушени при войните с Индия. Днес, след края на тези конфликти, мишените на пакистанските военни са основно талибанските лагери по границата с Афганистан. За да се удостовери и затвърди края на войната с Индия в Лахор, където е един от граничните пунктове между двете държави се провежда всекидневна церемония, извесна като „Спускането на бойните знамена”. За нея се продават билети на цена около 1 долар и всеки, който може да си го позволи може да отиде и да гледа. Снимките не могат да разкажат, за това пускам клипа на Майкъл Палин
и, макар че най-вероятно ще се стори ужасно смешно на повечето гледащи, това е техния начин да кажат, че войната е свършила, Поне за сега. Независимо от тази церемония обаче, пакистанците нямат право да влизат свободно в Индия, както и индийците в Пакстан.
В Лахор освен границата с Индия се намира и националния символ на страната – кулата “Minar - e – Pakistan” , която изобразяват навсякъде.
Освен това там е и най-голямата джамия в Пакистан- „Badshashi Mosque” - туристическа забележителност и място за поклонение, до което пътуват много хораот цялата страна. Джамията е част от комплекс, строен между 1556 и 1650 година, по време на царуването на династията Mughal. Освен джамията в тази цитадела се намират Shish Mahal – Двореца на огледалата, Мраморния павилион – стая, изградена изцяло от мрамор, която първоначално е част от двореца на Шах Джахан, а също така и голям сикхски храм. Всъщност тази цитадела е първоначалният град Лахор, от който се е зародил днешният 20 – милионен мегаполис.
Цитаделата има 13 церемониални врати, най известната от които е „The Alamgiri Gate”, построена през 1673г. и всъщност е основния вход към форта.
В градините на форта, пред самата джамия се намира и мавзолея на Alama Iqbal, в който много пакистанци отиват на поклонение. В Пакистанската религия се вярва, че хората, които почиват в мавзолеите стоят най-близко до Бога, затова много хора ходят в мавзолеите, „за да празнуват, да танцуват и да измолят милост”, както ми беше казано.
Комплекса е включен в севтовното културно наследство на ЮНЕСКО и се ремонтира постоянно. Ние, за съжаление хванахме ремонта на Мраморния павилион, а градините бяха затворени за посещение. Успях обаче да видя музея на Пророка Мохамед, разположен в една от кулите на джамията, както и най- известният Пакистански Златен Коран, част от тяхното културно наследство.
Последното, за съжаление, място, което посетихме преди да си тръгна беше новият град на Лахор. Полетът ми отново беше нощен, затова около 0:00 часа бяхме в центъра на Лахор. Домакините ми ме заведоха в един от местните търговски комплекси- все едно да отидеш в някой от нашите молове, само дето няма толкова кафенета
По-интересна беше обаче „Food Street” – улицата на Храната в Лахор, където най – популярните местни вериги имат ресторанти. Храната се сервира направо на тротоара, а в 2:00 сутринта вече беше започнало поднасянето на закуската, защото първата смяна работници отиваше на работа. Пакистан не спи!
Време беше да си тръгвам. За съжаление.
Сега разказвам за това пътуване все едно е нещо от всекидневието, но и то си имаше своите смешни и страшни моменти – когато от друсането багажникът на колата се заключи и не можах да извадя багажа си оттам, а докато колата беше на ключар изживях плашещ половин час- чужденка, сама в хотел в Пакистан, без документи и пари, само с един лаптоп с почти паднала батерия... а е все още само първия ден J
Или когато в лунапарка ме качиха на гондола, висока 25 метра...
Или когато ми предложиха диня, взета от калните води на някаква местна река, в която, редом с продавачите на дини, хората къпеха биволите си или себе си...Веднага си припомних разновидностите на „escherihia coli”, които познавам.
Или как непохватно се опитваше да ме сваля пакистански травестит, който предлага "услугите" си за 300 рупии- около 4 долара – точно като по филмите, които сме гледали по National Geographic, или вкуса на сладката “Pan”, която се прави от палмово листо, кокосови стърготини, сладко от рози и тютюн и която изплюх, сриск да предизвикам международен кофликт, защото ми дойде много, след джинджифила...
Ще ми липсва тази държава. Още дълго!
Колкото до крайните квартали - права сте - те не са квартали, а всъщност са гета. Но производствотоо на всичко е изнесено там, защото това е евтина работна ръка без нужда от регистрация - както ми казаха, повечето власти, както и у нас, не смеята да ходят там.
Ако имате въпроси - пишете ми, с удоволствие ще отговоря на тези, на които мога :)
30.08.2009 22:47