Ето го пътя към София. Вярно, все още сме в румънската част, но се бяхме настроили, че това ще е денят, в който ще се приберем вкъщи.
Попаднахме на поредната римска крепост, която не се въздържах да не снимам. и тъй като вече сигурно ви ...

След като се наспахме и подготвихме превозните средства, беше време да напуснем Унгария.  Мако е на приблизително 15 км. от румънската граница, но за този ден ни се очертаваха общо около 400, та за това към 8:30 бяхме готови да се изнесем.
...

Последен ден в Гьор. Не ми се тръгваше, но за съжаление приятното изкарване беше ограничено само в рамките на платеният годишен отпуск. бяхме решили да останем още един ден, но в крайна сметка решихме че, както казва Шекспир - "Ако веднъ...

31.07.2009 - Виена - града на императорите. Аз за Виена не мога да говоря, затова нека спомените да говорят вместо мен. Виена е емоция, въпреки че ние не избрахме подходящата гледна точка, за да я видим като такава. Виена е уникална сама...

Пристигаме в Братислава рано сутринта на 30.07.2009. Времето беше прекрасно и, въпреки че се объркахме и вместо в Словакия щяхме да влезем в Австрия, успешно достигнахме местоназначението. Макар и с навъртяни 50 км повече.
Братислава е ст...

Будапеща в снимки - текста - по-късно, поради липса на време :(
Keleti Palaudvar - централната гара на Будапеща

След като преспахме замалко, време беше да потеглим към крайната дестинация- Гьор, точно на другич край на Унгария и на около 100 километра от всичко, което си заслужава да се види – Будапеща, Братислава и Виена.
Сбогуване с Бухши

Честно казано, не ми се говори за Унгария. Никак. Защото ми става тъжно, че изобщо отидох до там. Ако не бях отишла, нямаше да знам колко е красиво и нямаше да съжалявам, че сега имам само снимки и спомени...
Влизаме в Унгария в ранния...

Денят – 25.07.2009.
 
Часът – 8,00, събудила съм се преди час, пия кафе и се смея сама – днес е ден на пълно щастие, защото започва седмицата, в която ще правя това, което най- много обичам, и то- с човека, когото оби...

След като разказах за вида на държавата, може би ще ви е трудно да повярвате, че Пакистан е модерна и отворена към света страна. Със сигурност и самите пакистанци не го вярват, в моментите, в които се замислят за това. Но хората там водя...

Тази година имах рядката възможност да посетя много държави – близки и далечни, но тази, която ми направи най-голямото впечатление беше Пакистан.Бях там в края на месец Май, когато температурата беше все още прилична – стигаш...

Ами това е- след дълги колебания дали имам нужда от такъв тип забавление, което, честно казано за мен е един вид ексибиционизъм и воайорство едновременно, най - накрая и аз разполагам с блог. Алилуя!
Не знам доколко ще са смислени нещата,...